Сърцето ми е пълно със съмнения, 
съмнявам се във всеки и във всичко, 
в мисли, в решения, в отношения.
Понякога дори във себе си... 

Всяка сутрин, въпреки това,
върху тях отгоре стъпвам аз,
гледам напред, продължавам,
от ината си, направила мост!

Много висок критерий имаш и затова се съмняваш. Поздрав

Благодаря! ;)

С удивление изчетох поезията Ви отзад напред, т.е. от днес до тук. Удивих се, защото сте истинска. И съответно правдива... Да, така е, преживяваме какви ли не разочарования заради този исконен стремеж към любовта, вадим си изводи, къде ефимерни, къде дълбоки, в зависимост от душата ни, но въпреки това любовта все си я има. Та нали ако я нямаше, днес нямаше как да публикувате творбата си :) Просто пътят към Нея е дълъг, май надживотен, и трудничък, и тъжен. Но пък сълзите измиват очите.
И пак огромно браво! За сърцето Ви :)

Roden, благодаря! Прекрасни думи, трогнахте ме!
Дълъг е пътят, наистина, колкото се доближаваме, толкова се и отдалечаваме. Не можем да я хванем и притежаваме, а само да й се радваме, когато ни докосва... както слънчев лъч :)