Пак не съм разбрана,
душата ми сама е пак.
Безразлична да остана
не зная вече как.

Ударите пак поемаш ти,
сърце, опустяло без мечти.
Нещо искаш, но дали
няма пак да те боли?

Имай малко страх,
в заблуди пак не скачай.
Спри, недей, ти казах,
мълчи, не ме закачай!