Как не искам пак да ме боли,
да ме стъпче и да ме отмине.
Не искам, но душата ми натам лети.
Лети, но до какво ще стигне?

Сърце и разум в едно не виреят,
дам ли малко хляб на любовта,
всяка мисъл в миг ще изветрее,
ще ми остане само лудостта.

Да се пазя от нея защо се отказах?
Ще намеря милион извинения.
Съня си в жертва дадох,
за малко страст и луди вълнения.

За пет минути слънце, колко дъжд ще понеса?
И тази щура смелост, каква ли буря ще ми донесе?